Ще ми се да кажа по нещичко за всеки от героите ..... с какви чувства се разделям с него до есента.....
Хасрет- малката цветарка, която пред очите ми се превърна в красива принцеса, пленяваща сърцата на тези, които не я познават с омайния си глас, а сърцата на тези, които си направиха усилието да я опознаят с богатото си , изпълнено с нежност , любов и мечти сърце! Хасрет, която тръгна по пътя от махалата към големия свят и по този път откри приятели и неприятели, откри нов свят и най-важното- откри любовта. И майка си! За това да види майка си си е мечтала винаги...Сигурно, като всяко момиче си е мечтала и за прекрасния принц.... Хасрет, която непрекъснато се бореше между двата свята , в които се намираше, Хасрет, на която съдбата и отреди и щастие и нещастие, но успяваше да се изправи на крака и да продължи напред.
Мурат- известният композитор и пианист, водещ физическо съществуване след сполетялата го трагедия, затворил се в себе си и допускащ малко хора до своя вътрешен свят ... Мурат, който прие първо пред себе си едно предизвикателство- да направи момичето звезда,защото повярва на вътрешния си глас, че тя може... Въпреки всички и въпреки всичко... Мурат, който защитваше и подкрепяше това момиче в трудния му път до успеха... Мурат, който отново се върна към живота, благодарение на нея.... И на любовта, кото се роди в сърцето му....Любовта към същото това момиче, което го покори с чистотата и богатството на своята душа....
Хасрет и Мурат- За тях животът започва сега! И не заради успеха, а заради онова, което не казаха на глас, но усещаха в погледите, в целувките, в нежните докосвания на ръцете.... Онова "Обичам те!", което всеки миг се излъчваше от тях! Не е важно, че не е изречено! Важното е, че е усетено! И са повярвали, че е истинско! От тук нататък ще опитат всичко- и щастие, и ревност и раздели! Но винаги ще се обичат и ще се борят за "щастливия край"!
Левент- Толкова му се ядосвах, че пречи на двамата. Но какво да направи? И той е влюбен и търси място в сърцето на Хасрет! Как му стягаше вратовръзката, когато виждаше нежностите между Мурат и Хасрет! Как сърцето му изтръпна при мисълта, че любимото момиче може да се е омъжило за Джихан... И колко очарован бе от Хасрет виждайки я в красивия тоалет! И как я защитаваше, как мислеше за "нараненото и сърце". Така е с влюбените....
Джихан- другият на когото доста му бях набрала... Джихан, който най-после разбра, че за него Хасрет може да е само приятел от детството, с когото са си делили филиите с доматено пюре, но повече- не! Другото е отредено за Мурат! Не изостави Хасрет, вървя до нея до момента, в който тя намери любовта и любовта намери нея....И се оттегли с ранено сърце, но не попречи на щастието на любимата.... Къде замина? Далеч в Анталия... Дали не видя закъде е автобуса или просто за него нямаше значение къде отива? За несподелената любов трябва време...и разстояние.... Но Джихан ще се върне, и времето ще излекува раните, а на мястото на старата любов ще разцъфне нова.....
Гюлназ- сестрата, която искам да имам! Всеотдайна, обичаща,лекуваща раните на тялото, но и "раните на душата" даваща и не чакаща нищо в замяна... Гюлназ, на която съдбата най-накрая подари и малко лично щастие- щастие в образа на "голтака" Кобра! Гюлназ, която прие и пръстените "демоде" само да не изгуби тази любов! Гюлназ, която прие да изгуби най-близкият си човек- Хасрет, но не и да я лиши от майката, защото знае колко е жадувана!
Бурхан- бащата-скитник, който ту го има , ту го няма!Но не изоставил нито едно от децата си! Крил във себе си голямата тайна, тайна, която го е изяждала и не му е давала мира. Тайна , заради която е" нещастен и безпомощен", тайна, която би накарала дъщеря му да се "почувства по-зле и от мъртвец". Бащата, който сключва сделка "за да спаси дъщеря си", дори и с цената на това да скрие мръсното минало на своя враг. Бащата, който накрая е готов да поиска сметка. Но не само това! Бурхан е и мъжа, който винаги е страдал по любимата жена. Бурхан, който още е подвластен на любовта си към тази жена и се подчинява на нейните желания.... Дори да си тръгне от нея....
Сайме- дали можем да си представим колко мъка е преживяла през последните 20 години! Да се откаже от любимия за да спаси живота му, да изостави детето си... Ами безкрайното търсене, лутане...Надеждите при всяка нова следа и разочарованието от поредния неуспех! Да откриеш детето си, да си до него, да го галиш и да не можеш да кажеш :Аз съм майка ти!" Да решиш да си тръгнеш, за да не всяваш в сърцето на детето си омраза... Много сила се иска затова.
Несрин и Етем- различни са , но в едно си приличат- надменни и горделиви. С какви думи говореха за "малкото момиченце, което "избягало в дупката" си, което винаги е било готово да " зареже" любимия син. На тия двамата повече им пука за това" че на всеки 3 години семейството ще се прочува със скандал", отколкото какво става в сърцето на сина им, къде е неговото щастие и живот!Може би точно Несрин е " подобие на майка".
Другите герои също оставиха у мен приятни усещания. Влюбеният Кобра,не виждащ нищо друго освен Гюлназ, Балчичек и Назар, които искрено се радваха на успеха на Хасрет, Кадир, който виждайки по-добра перспектива за музикалния си бизнес бе готов дори да отиде в Европейска България, Кадрие и Бекир, винаги знаещи кога и как да постъпят, как да помогнат на своите.
Очаквам с нетърпение новия втори сезон на филма!
А с вас, мили съфорумки изобщо няма да се разделяме!
Неделя, 20 Юни 2010, 17:22 от rina-rina